Mar 17, 2020, 11:24 AM

Пейката

1.5K 4 7

Понякога пейките

зъзнат сами –

сигурен знак за раздяла

с минали сенки,

влюбени шепоти,

детски игри,

кучешки лай,

бира, смях

и марихуана...

Плиска дъжда

и приляга още върбата

към пръстта,

а голият дъб,

с последно листо

се протяга

към смеха,

който си тръгна.

А пейката

мръзне,

подгизва от страх,

за дъба

и листото –
да не падне.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росилина Хесапчиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...