Mar 17, 2020, 11:24 AM

Пейката 

  Poetry » Landscape
1157 4 7

Понякога пейките

зъзнат сами –

сигурен знак за раздяла

с минали сенки,

влюбени шепоти,

детски игри,

кучешки лай,

бира, смях

и марихуана...

Плиска дъжда

и приляга още върбата

към пръстта,

а голият дъб,

с последно листо

се протяга

към смеха,

който си тръгна.

А пейката

мръзне,

подгизва от страх,

за дъба

и листото –
да не падне.

© Росилина Хесапчиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??