Пейката
Понякога пейките
зъзнат сами –
сигурен знак за раздяла
с минали сенки,
влюбени шепоти,
детски игри,
кучешки лай,
бира, смях
и марихуана...
Плиска дъжда
и приляга още върбата
към пръстта,
а голият дъб,
с последно листо
се протяга
към смеха,
който си тръгна.
А пейката
мръзне,
подгизва от страх,
за дъба
и листото –
да не падне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росилина Хесапчиева Всички права запазени
