RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)
60 1509
17 мар. 2020 г., 11:24

Пейката 

  Поэзия » Пейзажная
1177 4 7

Понякога пейките

зъзнат сами –

сигурен знак за раздяла

с минали сенки,

влюбени шепоти,

детски игри,

кучешки лай,

бира, смях

и марихуана...

Плиска дъжда

и приляга още върбата

към пръстта,

а голият дъб,

с последно листо

се протяга

към смеха,

който си тръгна.

А пейката

мръзне,

подгизва от страх,

за дъба

и листото –
да не падне.

© Росилина Хесапчиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??