17 oct 2008, 1:59

Пейн

  Poesía
848 0 1
Спомни си уникалните дни, когато бяхме сами,
сега не ти е по-добре и съм сигурен, но уви.
Думите ми може да са болезнени, но създадени един за друг сме...
Любовта ни беше голяма, а грешката ни отчаяно срамна...
Смея да кажа, че любовта ни беше най-огромната в този град,
отделяхме се от света само ти и аз и отнасяхме се на някой океански бряг.
Каквото е писано, такова ще стане,
но надали някой след време ще остане...
Годините ще минат и хората до нас ще идват и отлитат,
но явно така е решено,
още преди в нас чувството да бъде породено...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светлозар Андреев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...