Oct 17, 2008, 1:59 AM

Пейн

  Poetry
846 0 1
Спомни си уникалните дни, когато бяхме сами,
сега не ти е по-добре и съм сигурен, но уви.
Думите ми може да са болезнени, но създадени един за друг сме...
Любовта ни беше голяма, а грешката ни отчаяно срамна...
Смея да кажа, че любовта ни беше най-огромната в този град,
отделяхме се от света само ти и аз и отнасяхме се на някой океански бряг.
Каквото е писано, такова ще стане,
но надали някой след време ще остане...
Годините ще минат и хората до нас ще идват и отлитат,
но явно така е решено,
още преди в нас чувството да бъде породено...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлозар Андреев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....