Oct 17, 2008, 1:59 AM

Пейн

  Poetry
851 0 1
Спомни си уникалните дни, когато бяхме сами,
сега не ти е по-добре и съм сигурен, но уви.
Думите ми може да са болезнени, но създадени един за друг сме...
Любовта ни беше голяма, а грешката ни отчаяно срамна...
Смея да кажа, че любовта ни беше най-огромната в този град,
отделяхме се от света само ти и аз и отнасяхме се на някой океански бряг.
Каквото е писано, такова ще стане,
но надали някой след време ще остане...
Годините ще минат и хората до нас ще идват и отлитат,
но явно така е решено,
още преди в нас чувството да бъде породено...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлозар Андреев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...