Пенсията идва! – Миче боса
чука тук на моята врата.
Щом до нея с трепет се докосна,
се стопява в дни, като снега.
Ровя за стотинките по джоба
и в сакото старо, на рае,
сгушено на топло в гардероба
за банкнота, сгъната на две,
да поканя Мичето в кафето
и на тънкия му аромат,
споделил със нея битието
пенсионно в моя тъжен град, ...