7.08.2016 г., 10:15

Пенсийно

765 0 0

Пенсията идва! – Миче боса
чука тук на моята врата.
Щом до нея с трепет се докосна,
се стопява в дни, като снега.

 

Ровя за стотинките по джоба
и в сакото старо, на рае,
сгушено на топло в гардероба
за банкнота, сгъната на две,

 

да поканя Мичето в кафето
и на тънкия му аромат,
споделил със нея битието
пенсионно в моя тъжен град,

 

ще си взема шапка на тояга
и пред всичките, на пук, така,
през градинки, улици ще бяга
още по-далече старостта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....