автор-Nicky (Николай Николов)
22 46
22 jul 2020, 17:42

Пепел 

  Poesía » De amor
852 1 4

На същата маса и днес поседяхме,

но всичко е някак... до болка различно.

Учтиво говорехме, тихо се смяхме.

А толкоз обичах те нявга, момиче.

 

Разказваш за твоите нови успехи,

а аз комплименти усърдно изричам

за външия вид, за красивите дрехи.

На клоун забавен навярно приличам. 

 

Но тази наглед тъй приятелска среща

разтърси душите, така ги отрови,

че в тях изпищяха с молитви горещи

насила заключени в тъмното спомени.

 

Дойде сервиторката! Щом си платихме

почисти най-тъжната маса с парцали.

А те почерняха, защото попиха

прашинки от пепел на мъртви пожари. 

 

Nicky

© Николай Николов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Страхотно! 👏
  • - Деница, за добро или лошо не съм изживял лично точно това. Понякога просто пиша за хипотетични възможности, или споделени чужди събития, стига да има емоция за стих. А в такива срещи няма как да няма заряд. Благодаря, че ме навести!
    - Румяна, права си! След огън я пепел, я изгорена земя остава, но винаги... има нещо, което със сигурност не е безразличие. Благодаря за отзива!
  • Назад само в спомените можеш да се връщаш, а там където е било любов, безразличие никога не ще да има!
  • Ники, щом се мисли за миналите любови ,то те не са съвсем минали.
    Много е хубаво.
Propuestas
: ??:??