22 июл. 2020 г., 17:42

Пепел

1.1K 1 4

На същата маса и днес поседяхме,

но всичко е някак... до болка различно.

Учтиво говорехме, тихо се смяхме.

А толкоз обичах те нявга, момиче.

 

Разказваш за твоите нови успехи,

а аз комплименти усърдно изричам

за външия вид, за красивите дрехи.

На клоун забавен навярно приличам. 

 

Но тази наглед тъй приятелска среща

разтърси душите, така ги отрови,

че в тях изпищяха с молитви горещи

насила заключени в тъмното спомени.

 

Дойде сервиторката! Щом си платихме

почисти най-тъжната маса с парцали.

А те почерняха, защото попиха

прашинки от пепел на мъртви пожари. 

 

Nicky

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотно! 👏
  • - Деница, за добро или лошо не съм изживял лично точно това. Понякога просто пиша за хипотетични възможности, или споделени чужди събития, стига да има емоция за стих. А в такива срещи няма как да няма заряд. Благодаря, че ме навести!
    - Румяна, права си! След огън я пепел, я изгорена земя остава, но винаги... има нещо, което със сигурност не е безразличие. Благодаря за отзива!
  • Назад само в спомените можеш да се връщаш, а там където е било любов, безразличие никога не ще да има!
  • Ники, щом се мисли за миналите любови ,то те не са съвсем минали.
    Много е хубаво.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...