Пепел
На същата маса и днес поседяхме,
но всичко е някак... до болка различно.
Учтиво говорехме, тихо се смяхме.
А толкоз обичах те нявга, момиче.
Разказваш за твоите нови успехи,
а аз комплименти усърдно изричам
за външия вид, за красивите дрехи.
На клоун забавен навярно приличам.
Но тази наглед тъй приятелска среща
разтърси душите, така ги отрови,
че в тях изпищяха с молитви горещи
насила заключени в тъмното спомени.
Дойде сервиторката! Щом си платихме
почисти най-тъжната маса с парцали.
А те почерняха, защото попиха
прашинки от пепел на мъртви пожари.
Nicky
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Николов Всички права запазени
