Пепел
На същата маса и днес поседяхме,
но всичко е някак... до болка различно.
Учтиво говорехме, тихо се смяхме.
А толкоз обичах те нявга, момиче.
Разказваш за твоите нови успехи,
а аз комплименти усърдно изричам
за външия вид, за красивите дрехи.
На клоун забавен навярно приличам.
Но тази наглед тъй приятелска среща
разтърси душите, така ги отрови,
че в тях изпищяха с молитви горещи
насила заключени в тъмното спомени.
Дойде сервиторката! Щом си платихме
почисти най-тъжната маса с парцали.
А те почерняха, защото попиха
прашинки от пепел на мъртви пожари.
Nicky
© Николай Николов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Страхотно! 👏
-
- Деница, за добро или лошо не съм изживял лично точно това. Понякога просто пиша за хипотетични възможности, или споделени чужди събития, стига да има емоция за стих. А в такива срещи няма как да няма заряд. Благодаря, че ме навести!
- Румяна, права си! След огън я пепел, я изгорена земя остава, но винаги... има нещо, което със сигурност не е безразличие. Благодаря за отзива! -
Назад само в спомените можеш да се връщаш, а там където е било любов, безразличие никога не ще да има!
-
Ники, щом се мисли за миналите любови ,то те не са съвсем минали.
Много е хубаво.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
