10 ene 2008, 0:12

Пепелно издигат се

  Poesía
684 0 12

Ослепяха ми очите,

загубили надеждата за брод.

Приковани от сълзите,

удавени в безнадеждие от тоз живот.

 

 

Светлината им изплъзна се,

отиде си от тях.

Тръгна си! Загуби се!

Прогониха я с ужасяващия си смях.

 

 

Присмиват се на себе си,

кърваво одрани от тъгата.

Охлузени до белези,

крещят при самотата.

 

 

Пепелно издигват се,

с рани в сърцата.

Драскат и се борят,

да счупят на болката стената.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламена Добрева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...