10 ene 2008, 0:12

Пепелно издигат се

  Poesía
678 0 12

Ослепяха ми очите,

загубили надеждата за брод.

Приковани от сълзите,

удавени в безнадеждие от тоз живот.

 

 

Светлината им изплъзна се,

отиде си от тях.

Тръгна си! Загуби се!

Прогониха я с ужасяващия си смях.

 

 

Присмиват се на себе си,

кърваво одрани от тъгата.

Охлузени до белези,

крещят при самотата.

 

 

Пепелно издигват се,

с рани в сърцата.

Драскат и се борят,

да счупят на болката стената.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламена Добрева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...