10.01.2008 г., 0:12

Пепелно издигат се

676 0 12

Ослепяха ми очите,

загубили надеждата за брод.

Приковани от сълзите,

удавени в безнадеждие от тоз живот.

 

 

Светлината им изплъзна се,

отиде си от тях.

Тръгна си! Загуби се!

Прогониха я с ужасяващия си смях.

 

 

Присмиват се на себе си,

кърваво одрани от тъгата.

Охлузени до белези,

крещят при самотата.

 

 

Пепелно издигват се,

с рани в сърцата.

Драскат и се борят,

да счупят на болката стената.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Добрева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...