10 янв. 2008 г., 00:12

Пепелно издигат се

682 0 12

Ослепяха ми очите,

загубили надеждата за брод.

Приковани от сълзите,

удавени в безнадеждие от тоз живот.

 

 

Светлината им изплъзна се,

отиде си от тях.

Тръгна си! Загуби се!

Прогониха я с ужасяващия си смях.

 

 

Присмиват се на себе си,

кърваво одрани от тъгата.

Охлузени до белези,

крещят при самотата.

 

 

Пепелно издигват се,

с рани в сърцата.

Драскат и се борят,

да счупят на болката стената.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламена Добрева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...