10 янв. 2008 г., 00:12

Пепелно издигат се

685 0 12

Ослепяха ми очите,

загубили надеждата за брод.

Приковани от сълзите,

удавени в безнадеждие от тоз живот.

 

 

Светлината им изплъзна се,

отиде си от тях.

Тръгна си! Загуби се!

Прогониха я с ужасяващия си смях.

 

 

Присмиват се на себе си,

кърваво одрани от тъгата.

Охлузени до белези,

крещят при самотата.

 

 

Пепелно издигват се,

с рани в сърцата.

Драскат и се борят,

да счупят на болката стената.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламена Добрева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...