Ослепяха ми очите,
загубили надеждата за брод.
Приковани от сълзите,
удавени в безнадеждие от тоз живот.
Светлината им изплъзна се,
отиде си от тях.
Тръгна си! Загуби се!
Прогониха я с ужасяващия си смях.
Присмиват се на себе си,
кърваво одрани от тъгата.
Охлузени до белези,
крещят при самотата.
Пепелно издигват се,
с рани в сърцата.
Драскат и се борят,
да счупят на болката стената.
© Пламена Добрева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
