Пепелùща
Във стъпките от миналото време
прозират още старите обятия -
охлузи ме със жилавото стреме
(крилата ми са само възприятия...)
И няма милост - сякаш беше битка...
Днес жертвите си всеки преброява
и в стъпките за сбогом всичко стихва...
и от небето пепел сива пада...
Но тази пепел е като блаженство.
Събрах на топка старите си рани
и изгорих в запалената клада ...