Пепелùща
Пепелùща
Във стъпките от миналото време
прозират още старите обятия -
охлузи ме със жилавото стреме
(крилата ми са само възприятия...)
И няма милост - сякаш беше битка...
Днес жертвите си всеки преброява
и в стъпките за сбогом всичко стихва...
и от небето пепел сива пада...
Но тази пепел е като блаженство.
Събрах на топка старите си рани
и изгорих в запалената клада
с последните си спомени събрани...
И тази кал, що газих до колене,
омачках като глина най-накрая,
замесих я със теб: със сол и бреме,
а огънят пречисти и извая...
И нищо, че ръцете ми са черни.
И нищо, че зад мене зее дупка.
Понякога умираме с наслада
и режем от живота си с усмивка...
© Нели Господинова All rights reserved.
