5 янв. 2010 г., 10:13

Пепелùща 

  Поэзия
647 0 14

 

 

Пепелùща

 

 

Във стъпките от миналото време

прозират още старите обятия -

охлузи ме  със  жилавото стреме 

(крилата ми са само възприятия...)

 

И няма милост - сякаш беше битка...

Днес жертвите си всеки преброява

и в стъпките за сбогом всичко стихва...

и от небето пепел сива пада...

 

Но тази пепел е като блаженство.

Събрах на топка старите си рани

и изгорих в  запалената клада

с последните си спомени събрани...

 

И тази кал, що газих до колене,

омачках  като глина най-накрая,

замесих я със теб: със сол и  бреме,

а огънят пречисти и извая...

 

И нищо, че ръцете ми са черни.

И нищо, че зад мене зее дупка.

Понякога  умираме с  наслада

и режем  от живота си с усмивка...

 

 

 

 

© Нели Господинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??