Уенди (Бианка Габровска) Уенди (Бианка Габровска)
8 211
27 sept 2012, 10:21

Пепеляшка

1.5K 4 9

В живота си останах Пепеляшка.

Не се изпълни древната магия...

Не се превърна тиквата в каляска...

Пантофката не смогнах да открия...

 

Край пепелта на старото огнище

останах, свита в роклята си груба.

Очаквах много, не получих нищо.

А туй, което имах, го изгубих...

 

Поспираха се принцове фалшиви.

Излъскани. Напудрени.

                                              Обаче

конете с неспокойните  си гриви

изхвърляха излишните ездачи.

 

Един замръкна в малката ми стая...

Ще го пробудя с вятърна целувка.

И ще го пратя вдън гори потайни -

да търси стъклената ми обувка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бианка Габровска Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Миличка, тъгуваме, че вече те няма сред нас... Лек да е пътят ти към отвъдното!
    Амин!
  • teis
    teis
    Поклон, Бианка.Написаното ще остане. Светъл да ти е пътя. Амин.
  • Katriona (Кети Рашева)
    Katriona (Кети Рашева)
    Ей, откога не те бях челаааа! Супер!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Поетично великолепие!!! Адмирации за прекрасния стих!
    Прегръщам те,Бианка!
  • danda (Даниела)
    danda (Даниела)
    "Обаче
    конете с неспокойните си гриви
    изхвърляха излишните ездачи."
    !!!
    Поздравления, много хубав стих!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0