Пепеляшка
В живота си останах Пепеляшка.
Не се изпълни древната магия...
Не се превърна тиквата в каляска...
Пантофката не смогнах да открия...
Край пепелта на старото огнище
останах, свита в роклята си груба.
Очаквах много, не получих нищо.
А туй, което имах, го изгубих...
Поспираха се принцове фалшиви.
Излъскани. Напудрени.
Обаче
конете с неспокойните си гриви
изхвърляха излишните ездачи.
Един замръкна в малката ми стая...
Ще го пробудя с вятърна целувка.
И ще го пратя вдън гори потайни -
да търси стъклената ми обувка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бианка Габровска Всички права запазени
Поздравления, много хубав стих!