Sep 27, 2012, 10:21 AM

Пепеляшка

  Poetry » Love
1.5K 4 9

В живота си останах Пепеляшка.

Не се изпълни древната магия...

Не се превърна тиквата в каляска...

Пантофката не смогнах да открия...

 

Край пепелта на старото огнище

останах, свита в роклята си груба.

Очаквах много, не получих нищо.

А туй, което имах, го изгубих...

 

Поспираха се принцове фалшиви.

Излъскани. Напудрени.

                                              Обаче

конете с неспокойните  си гриви

изхвърляха излишните ездачи.

 

Един замръкна в малката ми стая...

Ще го пробудя с вятърна целувка.

И ще го пратя вдън гори потайни -

да търси стъклената ми обувка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бианка Габровска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Миличка, тъгуваме, че вече те няма сред нас... Лек да е пътят ти към отвъдното!
    Амин!
  • Поклон, Бианка.Написаното ще остане. Светъл да ти е пътя. Амин.
  • Ей, откога не те бях челаааа! Супер!
  • Поетично великолепие!!! Адмирации за прекрасния стих!
    Прегръщам те,Бианка!
  • "Обаче
    конете с неспокойните си гриви
    изхвърляха излишните ездачи."
    !!!
    Поздравления, много хубав стих!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...