1 nov 2004, 15:39

Перо от Фуджияма

  Poesía
1.3K 0 4
Пиша -
върху есенни листи,
когато слънцето е
живо
Тревата
е все още
дъхава.
И ти си сън, за който
няма
да разкажа.
Очите ми събират цветни дъждове.
Като в лудите години,
когато
с кърпа тичах
да превържа светлината.
Останаха крилете
и златните искрици, с които
днеска пишеш,
без дори да знаеш...

Отронено
перо от Фуджияма.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Божидар Пангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми хареса! Допадна ми стихът ти!
  • Мария))))))
  • О, много много ласкателно Иване..радвам се ,че ти е харесало. Благодаря ти искрено за оценката))))))))
  • Чета и си викам: "Това ми е адски познато отнякъде", гледам автора - bogpan и си викам - а-а-а ясно защо ми харесва и викам - пускай бързо, да се насладят и другите

    Поздрав.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...