Пиша - върху есенни листи, когато слънцето е живо Тревата е все още дъхава. И ти си сън, за който няма да разкажа. Очите ми събират цветни дъждове. Като в лудите години, когато с кърпа тичах да превържа светлината. Останаха крилете и златните искрици, с които днеска пишеш, без дори да знаеш...
Чета и си викам: "Това ми е адски познато отнякъде", гледам автора - bogpan и си викам - а-а-а ясно защо ми харесва и викам - пускай бързо, да се насладят и другите
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.