1.11.2004 г., 15:39

Перо от Фуджияма

1.3K 0 4
Пиша -
върху есенни листи,
когато слънцето е
живо
Тревата
е все още
дъхава.
И ти си сън, за който
няма
да разкажа.
Очите ми събират цветни дъждове.
Като в лудите години,
когато
с кърпа тичах
да превържа светлината.
Останаха крилете
и златните искрици, с които
днеска пишеш,
без дори да знаеш...

Отронено
перо от Фуджияма.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Божидар Пангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса! Допадна ми стихът ти!
  • Мария))))))
  • О, много много ласкателно Иване..радвам се ,че ти е харесало. Благодаря ти искрено за оценката))))))))
  • Чета и си викам: "Това ми е адски познато отнякъде", гледам автора - bogpan и си викам - а-а-а ясно защо ми харесва и викам - пускай бързо, да се насладят и другите

    Поздрав.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...