1 нояб. 2004 г., 15:39

Перо от Фуджияма

1.3K 0 4
Пиша -
върху есенни листи,
когато слънцето е
живо
Тревата
е все още
дъхава.
И ти си сън, за който
няма
да разкажа.
Очите ми събират цветни дъждове.
Като в лудите години,
когато
с кърпа тичах
да превържа светлината.
Останаха крилете
и златните искрици, с които
днеска пишеш,
без дори да знаеш...

Отронено
перо от Фуджияма.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Божидар Пангелов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми хареса! Допадна ми стихът ти!
  • Мария))))))
  • О, много много ласкателно Иване..радвам се ,че ти е харесало. Благодаря ти искрено за оценката))))))))
  • Чета и си викам: "Това ми е адски познато отнякъде", гледам автора - bogpan и си викам - а-а-а ясно защо ми харесва и викам - пускай бързо, да се насладят и другите

    Поздрав.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...