1 нояб. 2004 г., 15:39

Перо от Фуджияма

1.3K 0 4
Пиша -
върху есенни листи,
когато слънцето е
живо
Тревата
е все още
дъхава.
И ти си сън, за който
няма
да разкажа.
Очите ми събират цветни дъждове.
Като в лудите години,
когато
с кърпа тичах
да превържа светлината.
Останаха крилете
и златните искрици, с които
днеска пишеш,
без дори да знаеш...

Отронено
перо от Фуджияма.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Божидар Пангелов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми хареса! Допадна ми стихът ти!
  • Мария))))))
  • О, много много ласкателно Иване..радвам се ,че ти е харесало. Благодаря ти искрено за оценката))))))))
  • Чета и си викам: "Това ми е адски познато отнякъде", гледам автора - bogpan и си викам - а-а-а ясно защо ми харесва и викам - пускай бързо, да се насладят и другите

    Поздрав.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...