30 nov 2009, 11:12

Песен листопадна

  Poesía
1.2K 0 28

 

Топла ноемврийска вечер е. Слънцето се скри

зад зелени борови гори. Есента ухае.

По лицето ми – усмивка. Спомен за луна е...

А защо така душата ми есенно прокапва?

 

Като клонки на брезичка косите си разпуснах,

есента изтрива с цветна кърпичка сълзите ми.

Колко е красива – песен листопадна...

Но защо лицето ми е толкова печално?

 

Пълна с красота е, кораб бял – душата ми,

плува като лебед, айсберги разтапя.

Но защо ли толкова свити са крилата ми?

Сигурно зад облаците се е заблудило щастието...

 

МУЗИКА>>>

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...