Nov 30, 2009, 11:12 AM

Песен листопадна

  Poetry
1.2K 0 28

 

Топла ноемврийска вечер е. Слънцето се скри

зад зелени борови гори. Есента ухае.

По лицето ми – усмивка. Спомен за луна е...

А защо така душата ми есенно прокапва?

 

Като клонки на брезичка косите си разпуснах,

есента изтрива с цветна кърпичка сълзите ми.

Колко е красива – песен листопадна...

Но защо лицето ми е толкова печално?

 

Пълна с красота е, кораб бял – душата ми,

плува като лебед, айсберги разтапя.

Но защо ли толкова свити са крилата ми?

Сигурно зад облаците се е заблудило щастието...

 

МУЗИКА>>>

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...