Песен листопадна

Поэзия

1.2K 0 28

Топла ноемврийска вечер е. Слънцето се скри

зад зелени борови гори. Есента ухае.

По лицето ми – усмивка. Спомен за луна е...

А защо така душата ми есенно прокапва?

Като клонки на брезичка косите си разпуснах,

есента изтрива с цветна кърпичка сълзите ми.

Колко е красива – песен листопадна...

Но защо лицето ми е толкова печално?

Пълна с красота е, кораб бял – душата ми,

плува като лебед, айсберги разтапя.

Но защо ли толкова свити са крилата ми?

Сигурно зад облаците се е заблудило щастието...

МУЗИКА>>>

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

mariniki (Магдалена Костадинова)

толкова тъжно... и толкова красиво...

2009-12-07T11:52:01+02:00
purko59 (Ангел Веселинов)

Плувай, лебеде, вищо че е есенно, че щастието се е позагубило от облаците, че..., ти разтапяй айсберги! Поздрави!

2009-12-04T17:49:22+02:00
Thistle (Теди Савчева)

Ех, каква красива песен!

2009-12-04T12:30:42+02:00
ВаняИ (Ваня Иванова)

И за мен есента е тъжен сезон!А стихът ти е прекрасен!Поздрав!

2009-12-03T23:01:11+02:00
agapeiya_polis (Агапея Полис)

Пеят в стихове листата и всяко разказва за по една лятна лудория
Усмивки!

2009-12-03T22:17:35+02:00