yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
580 9047
30.11.2009 г., 11:12 ч.

Песен листопадна 

  Поезия
1075 0 28

 

Топла ноемврийска вечер е. Слънцето се скри

зад зелени борови гори. Есента ухае.

По лицето ми – усмивка. Спомен за луна е...

А защо така душата ми есенно прокапва?

 

Като клонки на брезичка косите си разпуснах,

есента изтрива с цветна кърпичка сълзите ми.

Колко е красива – песен листопадна...

Но защо лицето ми е толкова печално?

 

Пълна с красота е, кораб бял – душата ми,

плува като лебед, айсберги разтапя.

Но защо ли толкова свити са крилата ми?

Сигурно зад облаците се е заблудило щастието...

 

МУЗИКА>>>

 

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??