Песен на изповедника

Не заспивай с ръце, обвити около себе си,

търсещи как сами да прегърнат бекрая.

Не заспивай без хладното противоречие,

обхванало нямотата пряма.

Не заспивай, без да си говорил със мене,

обзета от хладна, тръпнеща истина.

Не заспивай, без да си разсеял от мене

тежкия товар на таз ничия истина.

А после, ако остане време, подремни

и не гледай какво се разлага след тебе.

Ти ще спиш, а аз ще те гледам,

обхваната от наше безвременно противоречие.