Feb 22, 2011, 7:49 PM

Песен на изповедника

  Poetry » Other
854 0 0

Не заспивай с ръце, обвити около себе си,

търсещи как сами да прегърнат бекрая.

Не заспивай без хладното противоречие,

обхванало нямотата пряма.

 

Не заспивай, без да си говорил със мене,

обзета от хладна, тръпнеща истина.

Не заспивай, без да си разсеял от мене

тежкия товар на таз ничия истина.

 

А после, ако остане време, подремни

и не гледай какво се разлага след тебе.

Ти ще спиш, а аз ще те гледам,

обхваната от наше безвременно противоречие.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криста All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...