22 февр. 2011 г., 19:49

Песен на изповедника

861 0 0

Не заспивай с ръце, обвити около себе си,

търсещи как сами да прегърнат бекрая.

Не заспивай без хладното противоречие,

обхванало нямотата пряма.

 

Не заспивай, без да си говорил със мене,

обзета от хладна, тръпнеща истина.

Не заспивай, без да си разсеял от мене

тежкия товар на таз ничия истина.

 

А после, ако остане време, подремни

и не гледай какво се разлага след тебе.

Ти ще спиш, а аз ще те гледам,

обхваната от наше безвременно противоречие.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Криста Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...