22 февр. 2011 г., 19:49

Песен на изповедника

855 0 0

Не заспивай с ръце, обвити около себе си,

търсещи как сами да прегърнат бекрая.

Не заспивай без хладното противоречие,

обхванало нямотата пряма.

 

Не заспивай, без да си говорил със мене,

обзета от хладна, тръпнеща истина.

Не заспивай, без да си разсеял от мене

тежкия товар на таз ничия истина.

 

А после, ако остане време, подремни

и не гледай какво се разлага след тебе.

Ти ще спиш, а аз ще те гледам,

обхваната от наше безвременно противоречие.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Криста Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...