22.02.2011 г., 19:49

Песен на изповедника

858 0 0

Не заспивай с ръце, обвити около себе си,

търсещи как сами да прегърнат бекрая.

Не заспивай без хладното противоречие,

обхванало нямотата пряма.

 

Не заспивай, без да си говорил със мене,

обзета от хладна, тръпнеща истина.

Не заспивай, без да си разсеял от мене

тежкия товар на таз ничия истина.

 

А после, ако остане време, подремни

и не гледай какво се разлага след тебе.

Ти ще спиш, а аз ще те гледам,

обхваната от наше безвременно противоречие.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криста Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...