17 jun 2009, 15:40

Песен за Бургас

  Poesía
1.6K 0 15

Този град не е малък,

              нито голям.

Десетки са като него.

Но е единственият приласкал

бреговете ми

              в слънчев хамак.

За него са писани много

и песни, и стихове, и поеми,

но не по тях града си познавам,

а по хората –

              удивително племе.

Като всички живеят във грижи,

но в походката им

              вълни се люлеят,

рисуват, творят, пишат и пеят

и открито в очите се гледат.

По тези хора градът се познава –

приветливата бургаска порода.

И когато за тях се затъжа

в птица винаги се превръщам.

Между впрочем,

              на ухо да ви кажа,

между нас стои само птичи полет.

 

 

 

МУЗИКА>>>

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Бленувам по Бургас!Детството ми,аромата му на поезия...Браво!
  • Красив град и душевно богати хора като теб!И аз немога да му отстоя и прескачам всяко лято.
  • Веси, много ти личи бургаското оперение, но аз така повече те харесвам
  • Точно така, Веси!
    Приветливи хора живеят в Бургас!
    Затова и аз толкова го обичам!
  • Бургаски прегръдки за всички приятели!)))

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...