Този град не е малък,
нито голям.
Десетки са като него.
Но е единственият приласкал
бреговете ми
в слънчев хамак.
За него са писани много
и песни, и стихове, и поеми,
но не по тях града си познавам,
а по хората –
удивително племе.
Като всички живеят във грижи,
но в походката им
вълни се люлеят,
рисуват, творят, пишат и пеят
и открито в очите се гледат.
По тези хора градът се познава –
приветливата бургаска порода.
И когато за тях се затъжа
в птица винаги се превръщам.
Между впрочем,
на ухо да ви кажа,
между нас стои само птичи полет.
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.