17.06.2009 г., 15:40

Песен за Бургас

1.6K 0 15

Този град не е малък,

              нито голям.

Десетки са като него.

Но е единственият приласкал

бреговете ми

              в слънчев хамак.

За него са писани много

и песни, и стихове, и поеми,

но не по тях града си познавам,

а по хората –

              удивително племе.

Като всички живеят във грижи,

но в походката им

              вълни се люлеят,

рисуват, творят, пишат и пеят

и открито в очите се гледат.

По тези хора градът се познава –

приветливата бургаска порода.

И когато за тях се затъжа

в птица винаги се превръщам.

Между впрочем,

              на ухо да ви кажа,

между нас стои само птичи полет.

 

 

 

МУЗИКА>>>

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бленувам по Бургас!Детството ми,аромата му на поезия...Браво!
  • Красив град и душевно богати хора като теб!И аз немога да му отстоя и прескачам всяко лято.
  • Веси, много ти личи бургаското оперение, но аз така повече те харесвам
  • Точно така, Веси!
    Приветливи хора живеят в Бургас!
    Затова и аз толкова го обичам!
  • Бургаски прегръдки за всички приятели!)))

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....