17 июн. 2009 г., 15:40

Песен за Бургас

1.6K 0 15

Този град не е малък,

              нито голям.

Десетки са като него.

Но е единственият приласкал

бреговете ми

              в слънчев хамак.

За него са писани много

и песни, и стихове, и поеми,

но не по тях града си познавам,

а по хората –

              удивително племе.

Като всички живеят във грижи,

но в походката им

              вълни се люлеят,

рисуват, творят, пишат и пеят

и открито в очите се гледат.

По тези хора градът се познава –

приветливата бургаска порода.

И когато за тях се затъжа

в птица винаги се превръщам.

Между впрочем,

              на ухо да ви кажа,

между нас стои само птичи полет.

 

 

 

МУЗИКА>>>

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Бленувам по Бургас!Детството ми,аромата му на поезия...Браво!
  • Красив град и душевно богати хора като теб!И аз немога да му отстоя и прескачам всяко лято.
  • Веси, много ти личи бургаското оперение, но аз така повече те харесвам
  • Точно така, Веси!
    Приветливи хора живеят в Бургас!
    Затова и аз толкова го обичам!
  • Бургаски прегръдки за всички приятели!)))

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...