4 oct 2020, 7:47

Песен за красива и жива душа 

  Poesía » Otra
304 2 8

Животът си минава ей така –
и сякаш ни оставя нощем нещо:
поставена на рамото ръка
и поглед на любим човек насреща.

Душата ми е паднала звезда,
забравила какво е да обича.
Отдавна изоставена е тя –
дори и старомодно се облича.

Боли я да е силна като дъжд,
прозорците на рая изпочупил,
и зная, че заплаче ли веднъж,
тъгата от живота съм откупил.

Копнея да е пролетна роса,
погалила лицето на всемира,
и в песните за моята душа,
когато се изгубвам, се намирам.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??