Животът си минава ей така –
и сякаш ни оставя нощем нещо:
поставена на рамото ръка
и поглед на любим човек насреща.
Душата ми е паднала звезда,
забравила какво е да обича.
Отдавна изоставена е тя –
дори и старомодно се облича.
Боли я да е силна като дъжд,
прозорците на рая изпочупил,
и зная, че заплаче ли веднъж,
тъгата от живота съм откупил. ...