16 jun 2013, 11:30

Песен за морето

  Poesía
950 0 0

Песен за морето

 

Насред пътя край гората

седи един човек.

Без обувки и заплата

животът не е лек.

 

Само със една китара

възпява той света.

Музиката ме накара

вървежа си да спра.

 

Пееше ми за морето

със пресипналия глас

и за миг във мен детето

заслуша се в захлас.

 

Плавал някога в морето

и бил велик моряк,

нему винаги сърцето

там се връща пак.

 

Ала старец днес обаче,

захвърлен на брега,

той решил е да не плаче,

избрал е песента.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...