Песен за морето

Насред пътя край гората

седи един човек.

Без обувки и заплата

животът не е лек.

Само със една китара

възпява той света.

Музиката ме накара

вървежа си да спра.

Пееше ми за морето

със пресипналия глас

и за миг във мен детето

заслуша се в захлас.

Плавал някога в морето

и бил велик моряк,

нему винаги сърцето

там се връща пак.

Ала старец днес обаче,

захвърлен на брега,

той решил е да не плаче,

избрал е песента.