Песен за морето
Насред пътя край гората
седи един човек.
Без обувки и заплата
животът не е лек.
Само със една китара
възпява той света.
Музиката ме накара
вървежа си да спра.
Пееше ми за морето
със пресипналия глас
и за миг във мен детето
заслуша се в захлас.
Плавал някога в морето
и бил велик моряк,
нему винаги сърцето
там се връща пак.
Ала старец днес обаче,
захвърлен на брега,
той решил е да не плаче,
избрал е песента.
© Михаела All rights reserved.