Песимистът е прав

buzzjn (Аспарух)
6 5

30 ene 2011, 22:39

Poesía » Otra

433 0 1

А сега просто седя,

седя си сам.

Леко наведен,

направо прегърбен.

Колко от всичко това

ще се случи отново?

И с вмирисани,

вкиснати мисли

опитвам живота

да разгадая.

Да усетя промяна

във всеки момент.

А все по-надълбоко

затъвам до шия.

В мрачните мисли,

отчаяно загубен ден.

И безвъзвратно отминал

е моят живот.

И детството "Младост"

отиде нахалост.

Защото в тунела

очаква ме друг,

по-тъмен тунел,

до половината празен.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

buzzjn (Аспарух)

2011-02-04T11:02:44+02:00

хаха така си е. Ще се опитам следващия път да подходя все по-песимистично.