buzzjn (Аспарух)
6 5
30.01.2011 г., 22:39 ч.

Песимистът е прав 

  Поезия » Друга
443 0 1

А сега просто седя,

седя си сам.

Леко наведен,

направо прегърбен.

 

Колко от всичко това

ще се случи отново?

 

И с вмирисани,

вкиснати мисли

опитвам живота

да разгадая.

Да усетя промяна

във всеки момент.

 

А все по-надълбоко

затъвам до шия.

В мрачните мисли,

отчаяно загубен ден.

 

И безвъзвратно отминал

е моят живот.

И детството "Младост"

отиде нахалост.

 

Защото в тунела

очаква ме друг,

по-тъмен тунел,

до половината празен.

 

© Аспарух Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • хаха така си е. Ще се опитам следващия път да подходя все по-песимистично.
Предложения
: ??:??