buzzjn (Аспарух)
6 5
Jan 30, 2011, 10:39 PM

Песимистът е прав 

  Poetry » Other
444 0 1

А сега просто седя,

седя си сам.

Леко наведен,

направо прегърбен.

 

Колко от всичко това

ще се случи отново?

 

И с вмирисани,

вкиснати мисли

опитвам живота

да разгадая.

Да усетя промяна

във всеки момент.

 

А все по-надълбоко

затъвам до шия.

В мрачните мисли,

отчаяно загубен ден.

 

И безвъзвратно отминал

е моят живот.

И детството "Младост"

отиде нахалост.

 

Защото в тунела

очаква ме друг,

по-тъмен тунел,

до половината празен.

 

© Аспарух All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • хаха така си е. Ще се опитам следващия път да подходя все по-песимистично.
Random works
: ??:??