Песимистът е прав
587
0
1
А сега просто седя,
седя си сам.
Леко наведен,
направо прегърбен.
Колко от всичко това
ще се случи отново?
И с вмирисани,
вкиснати мисли
опитвам живота
да разгадая.
Да усетя промяна
във всеки момент.
А все по-надълбоко
затъвам до шия.
В мрачните мисли,
отчаяно загубен ден.
И безвъзвратно отминал
е моят живот.
И детството "Младост"
отиде нахалост.
Защото в тунела
очаква ме друг,
по-тъмен тунел,
до половината празен.
© Аспарух All rights reserved.
