Polia (Полина)
56 133
26 feb 2011, 15:45

Пет 

  Poesía » De amor
656 0 4

Пет изминаха.
А сякаш цяла вечност.
Спомените не подминаха
съзнанието ми.
Проява не е ли това - на нечовечност?
Със тях се будя,
за тях живея.
Забравих да обичам. Да се смея - не умея.
Пет изминаха.
Навярно твърде си далече.
А щом с очи притворени повикам те -
тук си вече.
И няма помен от тъга,
не съществуват бариери.
Душата ми е твоята душа.
Тялото ми, от миража обладано,
цялото трепери.
....
Пет изминаха.
Шест - не ще ги преживея.

© Полина Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??