Polia (Полина)
56 133
Feb 26, 2011, 3:45 PM

Пет 

  Poetry » Love
638 0 4

Пет изминаха.
А сякаш цяла вечност.
Спомените не подминаха
съзнанието ми.
Проява не е ли това - на нечовечност?
Със тях се будя,
за тях живея.
Забравих да обичам. Да се смея - не умея.
Пет изминаха.
Навярно твърде си далече.
А щом с очи притворени повикам те -
тук си вече.
И няма помен от тъга,
не съществуват бариери.
Душата ми е твоята душа.
Тялото ми, от миража обладано,
цялото трепери.
....
Пет изминаха.
Шест - не ще ги преживея.

© Полина All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??