26 февр. 2011 г., 15:45

Пет

Поэзия » Любовная

947 0 4

Пет изминаха.
А сякаш цяла вечност.
Спомените не подминаха
съзнанието ми.
Проява не е ли това - на нечовечност?
Със тях се будя,
за тях живея.
Забравих да обичам. Да се смея - не умея.
Пет изминаха.
Навярно твърде си далече.
А щом с очи притворени повикам те -
тук си вече.
И няма помен от тъга,
не съществуват бариери.
Душата ми е твоята душа.
Тялото ми, от миража обладано,
цялото трепери.
....
Пет изминаха.
Шест - не ще ги преживея.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

danigallery (Йорданка Господинова)

Много,много ми хареса!

2011-04-07T08:37:30+03:00
Polia (Полина)

Много ви благодаря ! Желая ви да бъдете усмихнати !

2011-02-26T20:06:28+02:00
BaiIvan (Иван Иванов)

"Спомените не подминаха съзнанието ми.." . Мисля, че заради тах и продължаваме да имаме емоции... Харесва ми!

2011-02-26T16:04:09+02:00
doreto66 (Дора Павлова)

"И няма помен от тъга"
колкото и да изминат - живеят се.

харесах!

2011-02-26T15:50:42+02:00