Polia (Полина)
56 133
26.02.2011 г., 15:45 ч.

Пет 

  Поезия » Любовна
655 0 4

Пет изминаха.
А сякаш цяла вечност.
Спомените не подминаха
съзнанието ми.
Проява не е ли това - на нечовечност?
Със тях се будя,
за тях живея.
Забравих да обичам. Да се смея - не умея.
Пет изминаха.
Навярно твърде си далече.
А щом с очи притворени повикам те -
тук си вече.
И няма помен от тъга,
не съществуват бариери.
Душата ми е твоята душа.
Тялото ми, от миража обладано,
цялото трепери.
....
Пет изминаха.
Шест - не ще ги преживея.

© Полина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??