1 feb 2014, 20:26

Петбуквена дума

  Poesía
748 1 4

Ех, тази дума - "любов"!

Обикновена, петбуквена дума.

Но във нашия шантав живот

е заразна досущ като чума...

Ходиш  по тази земя

и не щеш ли за някой се влюбиш,

на пръста  изниква халка,

дни и нощи се любиш...

Минават десетки години,

че си обичал, отдавна забравяш,

под мишците носиш сто дини,

за брака с насмешка разправяш...

Жена ти не е тъй вече красива,

а пък шкембето  поскрива пакета,

всяка вечер е сива

и рядко лети самолета...

Но изведнъж се случва, о, чудо,

онази пет буквена дума...

Във нея се влюбваш пак лудо!

Това е по-заразно от чума.

Но е прекрасна зараза,

без нея животът е жалък,

липсва ли, има омраза,

горчив е и сладкият залък.

 Пред нея отново се вричаш -

 Никога няма да спирам

да те обичам! - и  коленичиш -

Реших! От любов ще умирам!

 

 Та в този живот без съмнение,

тъй шантав, ужасен, суров,

да загинеш от чума си е мъчение,

но е мечта да умреш от любов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лебовски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...